Zagrebački greben — стадион Максимир, Загреб

Архитектурната идентичност на стадиона е вдъхновена от силуета на Медведница — планината, която образува природния фон на Загреб, — и от историята на самия град, израснал върху двата хълма Каптол и Градец.

Ритъмът на наклонените конструктивни елементи създава променящ се периметър и придава на стадиона разпознаваем силует. Образът е замислен като архитектурен израз на конструкция, движение и връзка на стадиона с града, а не като декорация.

Главният вход развива идеята с един едър градоустройствен жест: западният площад-парк става преход между стадиона, околните обществени пространства и ландшафта.

Историческият Загреб възниква като две съперничещи си селища на съседни хълмове, Каптол и Градец, с поток между тях. На каменния мост, който ги свързвал, толкова често се стигало до сблъсъци, че той получил името Krvavi most — Кървавият мост. После градът израснал, селищата се обединили, потокът се скрил под улиците, а мостът от място на конфликт се превърнал в част от общата история.

Този образ искахме да пренесем в новия комплекс — не буквално и не като цитат. Стадионът е замислен като съвременен мост: място, което обединява кварталите, парка, спорта, феновете и самия град. Това е главната идея на проекта.

Новият дом на GNK Dinamo Zagreb е за 35 355 зрители. Всички места са под покрив, а компактната геометрия на купата държи трибуните толкова близо до терена, колкото позволяват нормите за видимост (C-value) на FIFA, UEFA и EN 13200.

Особено внимание — на идентичността на феновите сектори, видимостта, потоците от посетители, hospitality зоните, достъпността, сигурността и експлоатационните изисквания на стадион 4-та категория на UEFA. Теренът е обърнат по ос север–юг: това е и изискване на FIFA за инсолация, и начин да се разкрият нови обществени пространства от четирите страни. Решението за завъртането е взето шест седмици след началото на тримесечния конкурс и наложи преработка на голяма част от вече направеното — заради по-добра инсолация на тревата и нова главна ос, свързана с парк Максимир.

Стадионът е замислен едновременно като голяма футболна арена и като част от града, която работи и извън дните на мачове: в трибуните живеят музей на клуба, търговия, офиси и wellness комплекс.

Стадионът е само върхът на футболната система: зад него стоят академия, тренировъчни терени, възстановяване и медицина. Затова младежкият стадион, изискван от заданието, не е отделна сграда — той е интегриран с основната арена, а инфраструктурата му е разположена в източната трибуна. Около него са футболна академия, музей на клуба, детски център, фитнес и тренировъчни зали, хотел за спортисти, конферентни зали и ресторанти. Кафенетата съзнателно са изнесени извън основния обем, за да се идва тук не само за мач.

Медиите са част и от архитектурата, и от икономиката: голям медиен екран зад фен трибуната и екрани на входовете работят за мачове, концерти, фестивали, градски събития и реклама — отделен източник на приходи за клуба.

Логистиката беше проектирана преди фасадите. Маршрутите на играчи, медии, VIP гости, зрители, персонал и транспорт са анализирани поотделно: играчите, медиите и VIP имат собствени подходи, а основните потоци зрители идват от юг и запад, където се разкрива площад-парк. Вариантите за движение са проверени със специализиран софтуер за симулации и е избран най-добрият. Около 350 места за хора в инвалидни колички, включително в западната и южната трибуна, имат собствени евакуационни пътища.

Концепцията излиза далеч извън стадиона. На терена на SRC Svetice спортните обекти, ландшафтът и обществените пространства са организирани като непрекъсната градска система, свързана със стадиона и парк Максимир: атлетически стадион категория II на World Athletics с покрита трибуна за 2 000 места и закрит спортен хъб — хандбална зала за 4 592 и многофункционална зала за 3 000 места върху общ полувкопан стилобат. Съществуващият басейн е запазен и включен в ансамбъла.

В Borongaj проектът запазва и интегрира съществуващите трамвайно обръщало, спирка и сгради, като превръща територията в южната транспортна порта на целия комплекс. Вместо няколко дълбоко вкопани нива е предложен многоетажен паркинг за около 1 500 автомобила — отговор на високите подпочвени води, който едновременно дава ефективна транспортна схема и непрекъсната пешеходна връзка между трамвай, железница и стадион. Покривът му става озеленен булевард.

На ключовите пресичания автомобилното движение е отведено под нивото на терена, за да останат главните пешеходни маршрути непрекъснати и без бариери. Паркингът е разделен на независимо контролирани сектори: това позволява безопасно разделяне на потоците от фенове на различните отбори и адаптиране на обекта към различни сценарии на събития.

Първото правило го наложи геологията. Глините и подпочвените води на около 3,5–7 м, със сезонни колебания, превръщат всеки дълбок сутерен в хидроизолация, водопонижение, допълнителни конструкции и експлоатационни рискове. Затова стадионът е издигнат над съществуващите коти, около него минава непрекъснато обществено ниво, а под земята остават само функциите, за които това наистина е изгодно — като полувкопани обеми. Това намалява строителните рискове, опростява експлоатацията и естествено разделя хората от транспорта.

Сградата е разделена на две системи: тежка постоянна основа — стоманобетонна чаша, плочи, ядра на коравина и вертикални комуникации върху пилотни фундаменти — и максимално лека покривна конструкция с голямо подпорно разстояние. Вантовата система с мембранна обвивка е избрана след сравнение със стоманени ферми, които даваха огромна металоемкост, габарити и чувствителност към вятър и сеизмика. Чашата е разделена на сеизмични секции с деформационни фуги, сглобяемите трибуни са модулни за производство и монтаж, а материалите от стария стадион са предвидени за повторна употреба и рециклиране.

Хибридна трева с подгряване; прожектори, осветление на терена, проветряване и вентилация на чашата — решени заедно с покрива; централно топлоснабдяване с ФЕЦ и акумулатори; запазени 98% от жизнеспособната растителност; цялото поливане — с дъждовна вода.

Работата е изпълнена в един интегриран архитектурно-инженерен процес — градоустройство, проектиране на стадиона, параметрично моделиране и BIM координация — с приложен бизнес модел: бюджет за строителство €204 млн, прогнозни приходи €22,7 млн годишно, 365 дни използване и ориентировъчна възвръщаемост под 12 години. Концепция, инженерна логика и икономика се проектират заедно — така TVORZI подхожда към всеки сложен обект.